Инсулиновата резистентност е състояние, при което тялото има намалена чувствителност към инсулин – хормон, който регулира нивата на кръвната захар. Инсулинова резистентност води до предиабет и развитие на диабет тип 2. Как да разпознаем инсулиновата резистентност? Как може да се предотврати? 

 

Инсулинът е изключително важен хормон, произвеждан в панкреаса. Той е отговорен за поддържането на нормални нива на кръвната захар. В сътрудничество с глюкагона той също така контролира транспорта на глюкоза до отделните клетки на тялото, което осигурява правилното функциониране на всички органи и системи, по-специално на мозъка и нервната система. Както недостигът, така и излишъкът на инсулин могат да доведат до сериозни здравословни проблеми, включително диабет и хипогликемия.

 

Какво представлява инсулиновата резистентност?

 

Случва се тялото, въпреки правилната или дори повишена концентрация на инсулин в кръвта, да не реагира по правилния начин и да продължи да го произвежда. Това състояние се нарича инсулинова резистентност, т.е. намалена чувствителност на организма към ефектите на инсулина. Производството на все по-големи количества от този хормон (над действителните нужди на организма) може да доведе до неприятни здравословни усложнения - преди всичко сърдечно-съдови заболявания и диабет тип 2. Прекомерната и постоянна работа на панкреаса води до неговото отслабване, докато високите нива на инсулин отслабват, а често дори предотвратява действието на глюкагона. Това е хормон, който участва в процеса на изгаряне на енергийните резерви. Това води до отлагане на мастна тъкан, което води до наднормено тегло и дори затлъстяване.

 

Инсулиновата резистентност  е състояние на нарушен въглехидратен метаболизъм, при което се наблюдава липса на чувствителност на периферните клетки към инсулина, въпреки неговата нормална или повишена концентрация. Различаваме чернодробна и периферна инсулинова резистентност. 

Периферната инсулинова резистентност е нечувствителността на скелетните мускули към инсулин (намалено усвояване на глюкоза). Обратно, чернодробната инсулинова резистентност е свързана с повишено производство на глюкоза по време на почивка и часове на гладно, т.е. през нощта. 

 

Специалистите не разглеждат инсулиновата резистентност като отделна болестна единица, а я включват в група тясно свързани заболявания, наречени метаболитен синдром. Те включват: повишена кръвна захар (гликозата на гладно е по-голяма или равна на 100 mg/dl), високо кръвно налягане, затлъстяване инарушения на метаболизма на триглицеридите и холестерола.

 

Инсулиновата резистентност често върви ръка за ръка с хиперхолестеролемия, хипертриглицеридемия, абдоминално затлъстяване, хипертония, обструктивна сънна апнея, диабет тип 2, остеоартрит,синдром на поликистозни яйчници (PCOS), ниски нива на тестостерон при мъжете, високи нива на естроген при жени, неалкохолна мастна чернодробна болест.

 

Какво е Инсулинова резистентност?


Какви са причините и рисковите фактори за инсулинова резистентност?

 

Какво причинява инсулинова резистентност? Причините често са генетични. Това се отнася в частност за т.нар синдром на мутантен инсулин, при който панкреасът произвежда хормон с анормална структура. Намаляването на чувствителността на организма към инсулин може да бъде причинено и от излишък на други хормони, чието действие е противоположно на инсулина. Те включват: глюкагон, тиреоиден хормон (хипертиреоидизъм), кортизол (синдром на Кушинг), растежен хормон (акромегалия), андрогени и паратиреоиден хормон (първичен хиперпаратиреоидизъм). Хората с наднормено тегло и затлъстяване са най-застрашени от развитие на инсулинова резистентност. Излишната мастна тъкан предизвиква отделянето на т.нар свободни мастни киселини (FA), които се използват от тялото като източник на енергия вместо глюкоза. В резултат на този процес нивата на кръвната захар се повишават, което кара панкреаса да увеличи секрецията на инсулин, за да поддържа нормални нива на захар.

 

Сред рисковите фактори, освен наднорменото тегло и затлъстяването, специалистите посочват още възрастта (рискът от развитие на заболяването нараства с възрастта), полът (поради абдоминалното затлъстяване инсулиновата резистентност е по-честа при мъжете), диетата, богата на мазнини и прости въглехидрати, ниска физическа активност, бременност, прием на определени лекарства (глюкокортикоиди, противозачатъчни хапчета, диазидни диуретици, блокери на Ca канали, инхибитори на HIV протеазата и бримкови диуретици), алкохол и тютюнопушене.

 


Какви са симптомите на инсулинова резистентност?

 

Заболяването често е латентно, което означава, че може да се развива дълго време, тъй като не е диагностицирано. Как можете да разпознаете инсулиновата резистентност? Симптомите не са специфични. Те често се приписват на преумора, и намаляване на имунитета. Лесно могат да бъдат объркани с други заболявания. Тези симптоми включват: постоянна умора, липса на енергия, сънливост, потиснато настроение, раздразнителност, проблеми с поддържането на нормално телесно тегло, увеличаване на телесните мазнини (особено по корема), повишен апетит и дори пристъпи на т.нар. вълчи глад. Често се наблюдават, кожни проблеми (напр. keratosis nigricans), високо кръвно налягане, повишена кръвна захар, повишени нива на холестерол и триглицериди и повишена пикочна киселина в кръвта.

 


До какви заболявания може да доведе инсулиновата резистентност?

 

Постоянното повишаване на нивото на инсулин в кръвта води до заболявания на сърдечно-съдовата система, особено атеросклероза. Неалкохолният мастен черен дроб също е често срещан. Причинява се от хроничен възпалителен процес, причинен от излишък на вредни метаболитни продукти (те се образуват в процеса на окисление на твърде много мастни клетки, транспортирани с кръвта до черния дроб).

Инсулиновата резистентност може да доведе с течение на времето до развитие на диабет тип 2. Това се дължи на намаляване на ефективността на панкреаса, който постоянно произвежда прекомерни количества инсулин, което силно го отслабва. С течение на времето той произвежда все по-малко от хормона, което води до повишаване на нивата на кръвната захар, т.е. развива се диабет. Инсулиновата резистентност също може да допринесе за образуването на синдром на поликистозни яйчници.

 


Диагностика

 

Инсулиновата резистентност може да бъде диагностицирана по няколко начина. Основният тест е кръвната захар на гладно и оралният тест за глюкозен толеранс (OGTT). На пациента се дава глюкоза и след това се проверява как тялото реагира на нея - включително секрецията на инсулин, скоростта на регулиране на кръвната захар и скоростта, с която глюкозата се абсорбира в тъканите. Тези тестове могат да открият преддиабет, което често показва инсулинова резистентност. По-нататъшната диагностика се състои в определяне на нивото на инсулин в серума на празен стомах, извършване на липидограма и изследване на Hs-CRP.

 

Може да се направи и специализиран тест за оценка на хомеостатичния модел (HOMA). Състои се в изчисляване на индекса на инсулинова резистентност (HOMA-IR) по подходяща формула, базирана на предварително измерените нива на глюкоза и инсулин в кръвта на пациента. За съжаление не винаги дава недвусмислени резултати.

 

Най-ефективният метод е метаболитната скоба, тъй като тя ясно определя реалната степен на инсулинова резистентност. Въпреки това, поради сложното протичане и високите разходи за неговото прилагане, той се използва в диагностиката много рядко. Това включва едновременно прилагане на глюкоза и инсулин на пациента чрез вливане. Количеството инсулин, въведено в изследването, е фиксирано, докато количеството глюкоза се променя. Поради сложното протичане и високите разходи за неговото прилагане, той се използва в диагностиката много рядко. 

 


Как да се лекува инсулинова резистентност?

 

На първо място, трябва да премахнете причината, която причинява проблема. Следователно, ако основното заболяване на пациента е затлъстяване, е необходимо да се намали телесното му тегло възможно най-скоро. Когато причината за инсулиновата резистентност са лекарства, трябва да ги смените с други лекарства. Ако намаляването на чувствителността на организма към инсулин е причинено от излишък на други хормони, тяхното ниво трябва да бъде ефективно намалено и т.н.

Това обаче не са всички действия за укротяване на инсулиновата резистентност. Лечението също изисква незабавни промени в начина на живот. Трябва да се въведе правилно балансирана диета, за да не се стимулира ненужно производството на инсулин. Редовната, не прекалено натоварваща физическа активност също е важна, тъй като по време на тренировка мускулите поемат и изгарят глюкоза, което улеснява контролирането на нивата на кръвната захар.

 

Въпреки че няма универсално лекарство за инсулинова резистентност, тя може да се бори ефективно. В борбата с инсулинова резистентност, може да включите успешно и хранителни добавки, като Берберин, алфа-липоева киселина. 

 

Използвани източници:

  1. Insulin and Insulin Resistance PMCID: PMC1204764

  2. Insulin resistance: definition and consequences PMID: 11460565

  3. Insulin Resistance: From Mechanisms to Therapeutic Strategies PMCID: PMC8831809

  4. Assessment of insulin sensitivity/resistance PMCID: PMC4287763

  5. Insulin resistance: Is it time for primary prevention? PMCID: PMC3262393

  6. Recent Advances in the Treatment of Insulin Resistance Targeting Molecular and Metabolic Pathways: Fighting a Losing Battle? PMCID: PMC9029454