Висцералните мазнини са мастната тъкан, която се намира дълбоко в коремната кухина около черния дроб, панкреаса, червата и другите вътрешни органи. В нормално количество те имат защитна и структурна роля – подпомагат стабилизирането на органите и служат като енергиен резерв. Проблемът започва, когато се натрупат прекомерно. Тогава тази тъкан вече не е просто „склад за енергия“, а започва да отделя повече свободни мастни киселини и възпалителни сигнали, които могат да нарушат действието на инсулина, да повишат триглицеридите, да натоварят черния дроб и да увеличат риска от диабет тип 2, мастен черен дроб, високо кръвно налягане и сърдечносъдови заболявания.

Когато човек иска да оцени телесните си мазнини, най-често поглежда кантара или индекса на телесната маса. Ако теглото му е в норма, обикновено приема, че метаболитният риск е нисък. Ако килограмите са повече, заключението често е, че всички натрупани мазнини са еднакво опасни.

И двете твърдения са неточни.

Значение има не само колко мастна тъкан има в тялото, а и къде е разположена, как функционира и как влияе върху останалите органи.

Особено важно е натрупването на висцерални мазнини – мастната тъкан, която се намира дълбоко в коремната кухина около черния дроб, панкреаса, червата и други вътрешни органи.

Тя не е същото като подкожната мазнина, която можем да хванем с пръсти около корема. Не трябва да се обърква и с нашумялата кафява мастна тъкан, която има различна структура и функция.

Не всички мазнини в организма са еднакви

Мастната тъкан не е просто пасивен склад за излишни калории. Тя е активна тъкан, която участва в регулирането на енергийния баланс, апетита, инсулиновата чувствителност, възпалителните процеси и хормоналната сигнализация.

В човешкото тяло се разграничават няколко основни вида мастна тъкан:

  • подкожна бяла мастна тъкан;

  • висцерална бяла мастна тъкан;

  • кафява мастна тъкан;

  • бежова мастна тъкан;

  • мастни натрупвания в органи като черния дроб, мускулите, панкреаса и сърцето.

Разликата между тях не е само в местоположението. Те се различават по клетъчна структура, кръвоснабдяване, метаболитна активност и въздействие върху здравето.

Какво представляват висцералните мазнини?

Висцералната мастна тъкан е разположена вътре в коремната кухина и обгръща част от вътрешните органи.

Определено количество от нея е нормално и изпълнява защитни и структурни функции. Проблем възниква, когато количеството ѝ се увеличи прекомерно.

Натрупването на висцерална мазнина е тясно свързано с:

  • инсулинова резистентност;

  • повишени триглицериди;

  • нисък HDL холестерол;

  • високо кръвно налягане;

  • диабет тип 2;

  • метаболитно свързано омазняване на черния дроб;

  • атеросклероза;

  • повишен сърдечносъдов риск.

Централното натрупване на мазнини, особено в коремната кухина, се свързва с по-висок кардиометаболитен риск независимо от общото телесно тегло.

Защо висцералните мазнини са по-опасни?

1. Те освобождават повече мастни киселини

Висцералната мастна тъкан е по-метаболитно активна от много подкожни мастни депа. При нарушена функция тя освобождава по-голямо количество свободни мастни киселини.

Част от кръвта от висцералната област достига директно до черния дроб чрез порталното кръвообращение. Това означава, че черният дроб е изложен на по-висок приток на мастни киселини и възпалителни сигнали.

Резултатът може да бъде:

  • повишено производство на триглицериди;

  • натрупване на мазнини в черния дроб;

  • увеличено производство на глюкоза;

  • понижена чувствителност към инсулина.

Този механизъм е известен като порталната хипотеза и е една от причините висцералното затлъстяване да се разглежда като важен фактор за метаболитните нарушения.

2. Висцералната мазнина може да поддържа възпалителна среда

При прекомерно увеличаване мастните клетки могат да нараснат, да получават недостатъчно кислород и да привлекат имунни клетки.

Това променя веществата, които мастната тъкан отделя. Може да се увеличи продукцията на провъзпалителни сигнали и да се наруши секрецията на адипокини, участващи в инсулиновата чувствителност.

Следователно висцералната мастна тъкан не е просто място, в което се съхранява енергия. При нарушена функция тя може да участва активно в развитието на метаболитна дисфункция.

3. Тя е свързана с натрупване на мазнини в органите

Когато подкожната мастна тъкан вече не успява безопасно да съхранява излишната енергия, част от мазнините може да започне да се натрупва на неподходящи места.

Това се нарича ектопично натрупване на мазнини.

Такива мастни отлагания могат да се появят в:

  • черния дроб;

  • панкреаса;

  • скелетните мускули;

  • около сърцето;

  • вътре в сърдечния мускул.

Висцералната и ектопичната мастна тъкан се разглеждат като важни маркери за риск от диабет тип 2, атеросклероза и сърдечносъдови заболявания.

Подкожната мазнина не е същото като висцералната

Подкожната мазнина се намира непосредствено под кожата. Това е мазнината, която можем да захванем с пръсти по корема, бедрата, ханша и ръцете.

Тя също може да се натрупа прекомерно, но не всяко подкожно мастно депо носи еднакъв метаболитен риск.

Подкожната мастна тъкан има важна функция: тя може да служи като сравнително безопасно място за съхранение на излишната енергия.

Когато мастните клетки могат да се увеличават по здравословен начин и да създават нови клетки, мазнините остават складирани под кожата. Когато този капацитет бъде надхвърлен или е ограничен генетично, излишната енергия по-лесно се насочва към висцералната област и вътрешните органи.

Това не означава, че голямото количество подкожна мазнина е безвредно. Означава, че местоположението и функцията на мазнините имат значение, а не само общият им обем.

Защо кантарът не показва реалния риск?

Кантарът показва общата телесна маса. Той не може да различи:

  • мускулите от мазнините;

  • подкожната от висцералната мазнина;

  • мазнините в черния дроб от тези под кожата;

  • костната маса от телесните течности.

Индексът на телесната маса също има ограничения. Той се изчислява чрез теглото и ръста, но не показва разпределението на мазнините.

Двама души с еднакъв индекс на телесната маса могат да имат напълно различен метаболитен риск.

Единият може да има:

  • повече мускулна маса;

  • малка обиколка на талията;

  • ниско количество висцерална мазнина;

  • добри метаболитни показатели.

Другият може да има:

  • по-малко мускули;

  • повече мазнини около органите;

  • омазнен черен дроб;

  • повишени триглицериди;

  • инсулинова резистентност.

Затова консенсусните препоръки посочват, че обиколката на талията дава важна допълнителна информация към индекса на телесната маса.

Може ли слаб човек да има висцерални мазнини?

Да.

Нормалното тегло не изключва прекомерно количество мазнини около органите или в самите органи.

Този профил понякога се описва като нормално тегло с метаболитно затлъстяване. Човекът може да изглежда слаб, но да има:

  • висока обиколка на талията спрямо телосложението;

  • ниска мускулна маса;

  • натрупване на мазнини в черния дроб;

  • високи триглицериди;

  • нарушена инсулинова чувствителност;

  • недостатъчна физическа активност.

Точно затова метаболитното здраве не трябва да се оценява единствено по външен вид или телесно тегло.

Как се измерват висцералните мазнини?

Най-точните методи за директна оценка са:

  • компютърна томография;

  • магнитнорезонансна томография.

Тези изследвания могат да покажат количеството и разпределението на мастната тъкан, но не са необходими за рутинна профилактика при всеки човек.

Двуенергийната рентгенова абсорбциометрия може да даде оценка на телесния състав, но способността ѝ да измерва висцералната мазнина зависи от апарата и използвания софтуер.

Биоимпедансните кантари могат да показват стойност, обозначена като „visceral fat“, но тя е приблизителна оценка, изчислена чрез алгоритъм. Тя не е директно измерване на мазнините около органите.

За ежедневна клинична оценка най-практични са:

  • обиколката на талията;

  • индексът на телесната маса;

  • кръвното налягане;

  • глюкозата и HbA1c;

  • триглицеридите и HDL;

  • чернодробните показатели;

  • оценката за мастен черен дроб;

  • фамилната анамнеза.

Обиколката на талията не измерва директно само висцералната мазнина, но е практичен маркер за централното натрупване на мазнини и допълва информацията от телесното тегло.

Как правилно да измерим талията?

Измерването трябва да се извърши:

  1. В изправено положение.

  2. С отпуснат корем.

  3. След нормално издишване.

  4. С хоризонтално поставена измервателна лента.

  5. Без лентата да притиска кожата.

  6. Всеки път на едно и също анатомично място.

Различните организации използват леко различни точки на измерване. Най-важното при проследяване у дома е методът да бъде постоянен.

Не е правилно резултатът да се интерпретира изолирано. Рискът се влияе от пола, възрастта, етническия произход, ръста, телесния състав и останалите метаболитни показатели.

Какво представлява кафявата мастна тъкан?

Кафявата мастна тъкан е напълно различен тип мастна тъкан.

Докато основната функция на бялата мастна тъкан е да складира енергия, кафявата мастна тъкан е специализирана да изразходва енергия и да произвежда топлина.

Този процес се нарича термогенеза.

Кафявите мастни клетки съдържат:

  • голям брой митохондрии;

  • богато кръвоснабдяване;

  • белтъка UCP1;

  • множество малки мастни капки.

Митохондриите и богатото кръвоснабдяване придават на тъканта по-тъмен, кафеникав цвят.

UCP1 позволява част от енергията от мастните киселини да бъде освободена като топлина, вместо да бъде използвана за производство на клетъчна енергия.

Къде се намира кафявата мазнина?

Кафявата мастна тъкан е особено важна при новородените, защото им помага да поддържат телесната си температура.

При възрастни също съществува активна кафява и бежова мастна тъкан, най-често в области:

  • около врата;

  • над ключиците;

  • покрай гръбначния стълб;

  • около някои кръвоносни съдове и вътрешни органи.

Количеството и активността ѝ се различават значително между хората. Те могат да бъдат повлияни от възрастта, телесния състав, температурата, генетичните фактори и метаболитното състояние.

Кафявата мазнина „гори“ ли бялата?

Това популярно твърдение е прекалено опростено.

Кафявата мастна тъкан използва глюкоза и мастни киселини за производство на топлина. При активиране тя може да увеличи енергийния разход и да участва в изчистването на определени метаболити от кръвта.

Но тя не действа като отделен орган, който директно „стопява“ големи количества висцерална или подкожна мазнина.

При хората количеството активна кафява мастна тъкан е сравнително ограничено. Ефектът ѝ върху общия дневен енергиен разход е интересен от научна гледна точка, но не е достатъчно доказано, че активирането ѝ само по себе си води до значимо и устойчиво отслабване.

Какво е бежова мастна тъкан?

Бежовите мастни клетки се намират в определени депа на бялата мастна тъкан, но при специфични стимули могат да придобият характеристики, подобни на кафявите клетки.

Този процес често се нарича „покафеняване“ на бялата мастна тъкан.

Бежовите клетки могат да увеличат:

  • броя на митохондриите;

  • експресията на UCP1;

  • способността за термогенеза.

Те обаче не са напълно идентични с класическите кафяви мастни клетки. Съвременната литература разглежда кафявата и бежовата тъкан като свързани, но биологично различни термогенни системи.

Може ли студът да активира кафявата мастна тъкан?

Да, излагането на студ може да увеличи активността на кафявата мастна тъкан и термогенезата.

Систематични прегледи при хора показват, че студовото излагане може да увеличи активността на кафявата тъкан и енергийния разход. Ефектите върху глюкозния и липидния метаболизъм обаче са различни между проучванията и често са умерени.

Това не означава, че екстремното излагане на студ е препоръчително средство за отслабване.

Студените душове и ледените вани могат да бъдат неподходящи при хора с:

  • сърдечносъдови заболявания;

  • неконтролирано високо кръвно налягане;

  • нарушения на сърдечния ритъм;

  • болест на Рейно;

  • други състояния, при които рязкото охлаждане крие риск.

.

Могат ли храни и добавки да активират кафявата мазнина?

В лабораторни и животински модели се изследват редица вещества, включително:

  • капсаицин и капсиноиди;

  • катехини;

  • кофеин;

  • ресвератрол;

  • омега-3 мастни киселини;

  • куркумин;

  • мелатонин.

Проблемът е, че резултатите от клетъчни и животински модели не могат автоматично да бъдат прехвърляни върху хората.

Към момента няма хранителна добавка, която да е доказана като надежден метод за клинично значимо активиране на кафявата мастна тъкан и устойчиво намаляване на висцералните мазнини.

Представянето на добавка като „активатор на кафявата мазнина“ е маркетингово твърдение, когато не е подкрепено от качествени клинични проучвания при хора.

Кое действително намалява висцералните мазнини?

1. Устойчив енергиен дефицит

Намаляването на общия енергиен прием води до използване на част от складираната енергия.

Не е необходимо дефицитът да бъде агресивен. Прекалено строгите режими увеличават риска от:

  • загуба на мускулна маса;

  • силен глад;

  • умора;

  • прекъсване на режима;

  • възстановяване на теглото.

Основната цел е хранителен режим, който може да се поддържа дългосрочно.

2. Аеробна активност

Ходенето, бягането, колоезденето, плуването и други аеробни активности могат да намалят обиколката на талията и висцералната мастна тъкан.

Метаанализите показват, че аеробните тренировки са ефективни за намаляване на висцералните мазнини, включително когато промяната в общото тегло е умерена.

3. Силови тренировки

Силовите тренировки подпомагат запазването и увеличаването на мускулната маса.

Мускулите са важен метаболитен орган, който използва глюкоза и мастни киселини. Метаанализите показват, че силовите тренировки могат да намалят телесните и висцералните мазнини.

Най-практичният подход е комбинация от:

  • аеробна активност;

  • силови тренировки;

  • повече движение в ежедневието;

  • по-малко продължително седене.

4. Подобряване качеството на храненето

Основният хранителен модел трябва да включва:

  • зеленчуци;

  • достатъчно белтъчини;

  • бобови култури;

  • цели плодове;

  • ядки и семена;

  • риба;

  • минимално преработени храни;

  • достатъчно фибри.

Трябва да се ограничат:

  • подсладените напитки;

  • прекомерният алкохол;

  • честият прием на силно преработени храни;

  • системното преяждане;

  • храните с висока енергийна плътност и ниска засищаща стойност.

Няма една задължителна диета за намаляване на висцералните мазнини. Ключови са общият енергиен баланс, качеството на храната и дългосрочното придържане.

5. Достатъчен сън

Хроничното недоспиване може да наруши контрола на апетита, инсулиновата чувствителност и способността за придържане към хранителен режим.

Сънят не „изгаря“ директно висцералните мазнини, но е важна част от цялостната метаболитна регулация.

6. Медицинска терапия при наличие на показания

При затлъстяване, диабет тип 2 или висок кардиометаболитен риск лекарят може да прецени необходимостта от медикаментозно лечение или метаболитна хирургия.

Това решение трябва да бъде индивидуално и да отчита:

  • индекса на телесната маса;

  • обиколката на талията;

  • придружаващите заболявания;

  • сърдечносъдовия риск;

  • предишните опити за отслабване;

  • противопоказанията;

  • предпочитанията на пациента.

Може ли висцералната мазнина да намалее без голяма промяна на кантара?

Да.

Обиколката на талията и висцералната мастна тъкан могат да намалеят, дори когато общото тегло се променя умерено.

Това е възможно при:

  • увеличаване на мускулната маса;

  • намаляване на мазнините;

  • подобряване на телесния състав;

  • редовни тренировки;

  • промяна в разпределението на мастната тъкан.

Затова успехът не трябва да се оценява само по килограмите.

Полезно е да се проследяват:

  • обиколката на талията;

  • теглото като тенденция;

  • силата и физическата издръжливост;

  • кръвното налягане;

  • триглицеридите;

  • HDL и LDL холестеролът;

  • глюкозата и HbA1c;

  • чернодробните показатели.

Най-важната разлика

Висцералната и кафявата мастна тъкан не са две разновидности на един и същ проблем.

Висцералната мастна тъкан:

  • е предимно бяла мастна тъкан;

  • складира енергия;

  • намира се около вътрешните органи;

  • при прекомерно количество е свързана с метаболитен и сърдечносъдов риск;

  • може да отделя повече мастни киселини и възпалителни сигнали.

Кафявата мастна тъкан:

  • е термогенна тъкан;

  • използва енергия за производство на топлина;

  • съдържа много митохондрии и UCP1;

  • при възрастни е в сравнително ограничено количество;

  • се изследва като потенциална терапевтична мишена;

  • все още не е практично и доказано средство за значимо отслабване.

Следователно целта не трябва да бъде да търсим „магически начин“ да активираме кафявата мазнина.

Доказаният подход е да намалим прекомерното натрупване на висцерални и ектопични мазнини чрез устойчиво хранене, редовно движение, запазване на мускулната маса, достатъчен сън и подходяща медицинска терапия при необходимост.

Заключение

Килограмите не показват цялата картина.

По-важно е:

  • къде се намират мазнините;

  • колко е голяма обиколката на талията;

  • има ли мастен черен дроб;

  • какви са нивата на кръвната захар и липидите;

  • какво е кръвното налягане;

  • колко мускулна маса има човек;

  • как функционира мастната тъкан.

Висцералните мазнини са особено важни, защото се намират около органите и са свързани с инсулинова резистентност, диабет тип 2, мастен черен дроб и сърдечносъдови заболявания.

Кафявата мастна тъкан има интересна и потенциално полезна роля в производството на топлина и енергийния метаболизъм. Но към момента тя не е „включвател за отслабване“ и не отменя основните фактори, които определят метаболитното здраве.

Използвана научна литература

  1. Lee MJ, et al. The pathophysiology of visceral adipose tissue in cardiometabolic disease. 2024.

  2. Neeland IJ, et al. Visceral and ectopic fat, atherosclerosis, and cardiometabolic disease. Lancet Diabetes Endocrinology. 2019.

  3. Ross R, et al. Waist circumference as a vital sign in clinical practice. Nature Reviews Endocrinology. 2020.

  4. Powell-Wiley TM, et al. Obesity and cardiovascular disease: A scientific statement from the American Heart Association. Circulation. 2021.

  5. Greenhill C. The role of brown adipose tissue in metabolic health. Nature Reviews Endocrinology. 2024.

  6. Brown Z, et al. Brown fat and metabolic health: The diverse functions of brown adipose tissue. 2024.

  7. Tabei S, et al. Metabolic effects of brown adipose tissue activity due to cold exposure: A systematic review and meta-analysis. 2024.

  8. Chen X, et al. Effects of various exercise types on visceral adipose tissue: A systematic review and network meta-analysis. 2024.

  9. Armstrong A, et al. Effect of aerobic exercise on waist circumference in adults: A systematic review and meta-analysis. 2022.

  10. Wewege MA, et al. The effect of resistance training on body composition and visceral fat in healthy adults. 2022.